Или как отидох в Рим и не видях папата.

Октомврийска утрин, летище София. Два часа преди полета, последна цигара – две, знам си, че в следващите поне 3 часа няма да мога да пуша – гадост. И хайде на безмитна. Приготвила съм се да си напазарувам порядъчно. Да, ама не. Мойте цигари ги няма, а и да ги имаше не мога да ги изнеса за Евро съюза. Почувствах се като ...камилче, но надеждата умира последна – „Ще ги има в Рим!’ Докато чаках полета, обърнах едно и ‘Благодаря власти, че още не сте забранили ползването на мобилни на летището, защото щях да изкукам’.

В самолета – скука, привикнала на глезотийките на други авио компании , ме крепи надеждата да намеря прилично списание на английски за четене ( какво да направя, че от мързел говоря само английски и български, е не броя 5те реплики и на други езици), но не. Зяпнах облаците, докато не се появи храната.Аууу, много силно се изразих, но определено смятам, че трябва да си сменят кетъринга – питка с нещо средно между мухлясал кашкавал и яйца със сирене. Сигурно се води деликатес, но ‘Грация” -без мене.

Летище -Леонардо да Винчи- ихааааа, какви размери. Багажа, кратък поглед за цигарки и на таксито към хотела. Статуята на да Винчи на летището, е склуптура на българин. Не я видях.

Таксито- според римска деректива ;) от летището до града-40 евро, ако искаш! И да не искам, вътре съм.

Хотелът 4* ( ;) , знаете защо), приличен, но за тези пари....хм, няма да ги коментирам. Обаче, в банята си имам хидромасаж, не че в хотела няма SPA център, но масажът там е 90 евро. Душче, кратка почивка и към фонтан Треви. - ;) нали ще искам пак да се върна.

Няма да Ви описвам забележителностите, има хора които са се справили по-добре от мен.

Около Фонтана – лудница. За каквато нация не се сетите, нея я няма. Всъщност като се замисля, местните трудно се срещат. Имах чувството, че сме само туристи. И въпреки  тарапаната, ми хареса. Даже поседнах на мраморните пейки срещу него и просто го съзерцавах.

Време за вечеря, обратно към хотела. Да , де, но там няма ресторант. Само зала за закуска, но не и ресторант. Е, кой може да го предположи. Обаче, точно в съседство – китайски ресторант. Веселко – първа вечер в Рим и китайска кухня. Месото с гъби и бамбук на всякъде е еднакво, както и салатата от кълнове. Но не и размерът на порциите. Свикнала на наш’те които могат да нахранят поне двама, тази едвам ми стигна. Но нали знаете, на Гладът очите винаги са големи.

На другата сутрин, отпочинала се събуждам с мисълта за хубаво италиянско кафе. И хоп, долу на закуска. Ами какво да Ви кажа, разни хора, разни идеали, та и тук си имат собствен манталитет. Закуската – блок маса- хубаво, аз нали не закусвам, но за да си сипя кафе или ако случайно бях решила да хапна нещо, се разходих до масата на която бях настанена за да си взема чашката от там. Естествено, не се пуши. Ама в този град , аз не видях заведение в което да се пуши. На масичка отвън – да, но вътре никъде. Ха, ха – римляните не са чували за зали за пушачи. Точка в наша полза. J

Следваща спирка Ватикана. Хоп в таксито и хайде – добре поддържани улици, с еднакви на височина сгради – основно два етажа магазини, три-четири жилищни и мансарда- без балкони, някои с чаровни тераски, задължително прозорците с капаци и всичките в хармониращи цветове, основно в пясъчната гама. И цветя, по тераски, прозорчета, където са се сетили. Красота. По улиците едни малки колички – никъде другаде не бях виждала, толкова много Мини Купър и Смарт – ове. Такситата, с своите 5+1 седалки ми се сториха най-големи. А, да не забравя! Мотопеди, моторчета – навсякъде. Делови костюм, високи токчета или вратовръзка, каската и моторчето.Едва ли другаде ще видя подобно нещо.( ама прочетохте ли каска, няма хър-мър 10лв на катаджията).

Ето го и площада с Катедралата. Ама тези хора си падат по огромните размери. Да, и опашката за влизане беше подобаваща. Е, не мога да не си призная, че ‘балканщината’ в мен проговори и се присламчих към групичка. Пак чаках около час, но в противен случай два-три не ми мърдаха. Първа обиколка – гробницата. Снимки не са разрешени. През равен интервал ни напомнят да не вдигаме шум – намираме се на Свято място. Естествено, най-поддържаната гробница е на Папа Йоан Павел II. След тълпата и втори тур , ще катериме стълбички до Купола. 521 стъпала за 5 евро, 321 + асансьор за останалите 200 стъпала– 7 евро. Няма двоумение – на асансьора. И не съжалявам, тези които изкачих в тесният тунел, облицован с жълти плочки ми стигнаха. На върха: ‘Боже, каква гледка” Рим, като на длан. Няколко снимки и надолу. Вътрешността на Катедралата – Зашеметяващо! ( по какъвто и начин да се опитам да я опиша, няма да се справя и ще бъде не точно). Попаднах на някаква Служба. Наистина се почувствах близо до Бог. Накрая се прекръстих, нямаше значение, че се намирах сред католици. Най-много да решат, че не съм се научила коя е посоката на кръстене. Ако изобщо на такова място някой обръща внимание на незначителната ми особа. След литургията, видях служител( ще ме извините, но не знам точното им название) мина по редовете за дарения.

И навън. Време за обяд, а и краката ми (обути в чехли с високи токове(женска глупост от суета)) си искаха почивката. Кривнах в малка уличка на близо. Кокетни ресторантчета с масички отвън привлякоха веднага погледа ми. Избрах си едно, не много претъпкано, но и не празно ( незнайно защо съм с убеждението, че където има повече хора, кухнята е по-добра) и се настаних от вън (цигарите ;)).  Малка масичка ( веднага се сетих за една приятелка, която ако иска да вечеря удобно в ресторант винаги поръчва маса за 4ма, въпреки, че ще бъдат само двама), застлана с приятна покривчица, но едва побираща 4 чинии ме подслони . Не мога да не обърна внимание на Зелената салата с риба тон. Горещо я препоръчвам на всички, а и там я има почти на всякъде. Много зелена салата, много рукола, малки чери доматчета и страхотни парчета риба тон- не миниятюрни, както по нашите ресторанти. Е, може да се досетите , че имаше и бутилка вино. Но тук изборът го оставям изцяло на Вашият вкус. ( Странно, но аз не съм очарована от качеството на бялото вино, може би защото беше среден клас, но все още не съм дорасла да пия вино от порядъка на 200 – 300 евро бутилката и не се шегувам, цените започваха от 20 и стигаха до 300).

Обратно в хотела за следобеден сън. ;) Така и не можах да се разбера с камериерката да не ми преподрежда козметиката в банята, докато си почиства огледалото. Хотелските ТВ канали, не заслужават да им се обръща внимание (добре, че не се разделям с лап топа), но пък не мога да не спомена, че към дистанционното имаше и клавиатура, която след заявка се превръщаше в способ за ползване на мрежата.

Следващата дестинация беше площад Навона. Денем, студенти седяха по земята и рисуваха. Децата гонеха гълъбите, а туристите ги хранеха. Вечер се превръщаше в средище на художници продаващи платната си, подобно на Кристал преди време. Имаше страхотни картини, но даже и не посмях да попитам за цените. Около трите фонтана са разположени известен брой заведения. Пица,според мен малка, струва около 12 евро. Няма сосове към нея, но пък беше вкусна.

Трябва да бъдете винаги подготвени за внезапен дъжд, но и да не сте по улиците има търговци винаги готови да Ви предоставят чадър срещу 5-10 евро.

На другият ден, след чаша превъзходно капучино(4евро), беше време за Колизеумът.Билетът за него + градините на Палатино( древният град)+ мостра(така и не разбрах каква)- струва 11 евро. След поредната опашка, очаквах да е по грандиозен, а и след всички филмчета по Дискавъри, но .... не казвам, че не е зашеметяващо. Но градините ми харесаха повече. Пред Колизеумът има ‘Гладиатори’ с които можете да се снимате ( срещу заплащане, иначе се сърдят), аз пък си снимах тайничко един с цигарка J, няколко сергии със сувенири и лафки (каравана с отворени прозорци) от които можете да си купите вода, пица, нещо сладичко, дъвки, сладолед и всякакви други, но аз не го препоръчвам. Цените не са обявени, но 4 мин.води от половин литър, 2 сладоледа във фунийка, марс, туикс и дъвки излязоха 34 евро (смятайте).

Вечерта в кокетно малко ресторантче, далеч от туристическите пътеки, се отдадох на морски изкушения с бутилка хубаво вино( това беше единственото бяло вино, което харесах) и любимата салатка. Споменавам го само защото , дъвчейки руколата попаднах на стрък който не желаеше да бъде смлян, докато не го извадих от устата си и не се оказа, че е ластиче J. Сервитьорката щеше почти да припадне от притеснение. Но въпреки този сравнително неприятен момент се насладих на всичко останало, храна, напитка, обстановка, компания ( нали не сте си помислили, че мога да съм сама ;)). И най-невероятното беше, че (поради времето, седнахме вътре) на мен не ми се допуши през цялото време.

Като място за посещение, мога да Ви препоръчам зологическата им градина. Ако имате време и желание, наистина си заслужава. Билетът е 8 + 3 евро ако искате да посетите и ‘Дъждовната гора”. Страхотно е! Всякакви животни, в едни приказни къщички, сред парк ( но поддържан ) . Няма нищо общо със Софийската, която според мен очакват удобен момент да фалира и да се усвои местото за ‘модерни сгради’.

Ако искате да съкратите обикалянето , има „отворен’ тур. Панорамен двуетажен автобус, който се движи по определен маршрут. Има 9 спирки , на всяка от тях можете да се качите и срещу 16 или 20 евро( в зависимост от времетраенето на билета 24/48 часа) минавате през Площад Венеция, Площад Барберини, Колизеум, Св.Петър(Ватикана) и др.

И за да не пропусна любимата ми част – ШОПИНГА- ... може би ще Ви разочаровам. Евтини са китайските стоки на уличните сергии( и там ги има), има магазини с конфекция, които са на поносими стойности, Бутици – но не Ви съветвам да влизате ако не сте се подготвили със стабилни суми (иначе вероятността да усетите колко сме...да кажем незначими е огромна). По – скъпо е от София. Но за сметка на това горещо ще препоръчам да си купите обувки. Много по- евтини са от италианските обувки, продавани у нас. А качеството е неоспоримо.

Цените в супермаркетите са малко по-високи , като стойности от колкото в БГ, но са в евро.

Не очаквайте, нещо по-евтино и на безмитна зона. За пример ще кажа, че алкохолът там излиза колкото да си го купиш от магазина до вкъщи.

 

ПП. Кетъринга на връщане ми хареса – избор между сандвич с риба тон или пуешко.

ППП. Да не си помислите, че успях да си намеря цигари.  За роялс даже и не бяха чували.

ПППП. Видях папата, но по телевизията на следващият ден. Благославяше футболният им отбор.

 

Е,  разбра ли, защо не ми хареса?

 

Аз пък имам гладиатор с мобилен телефон :). На мен Рим ми харесва, заради архитектурата, заради античността, заради руините, които постоянно копаят.
Не знам дали не може да се снима в базиликата, където са папите (то по- скоро гробище трябва да се нарича), аз имам снимки правени с телефон. Някои сравнително добри.
НО така и не разбрах защо не ти е харесало :)
Апропо, хубав пост, хареса ми.

"Ха, ха – римляните не са чували за зали за пушачи. Точка в наша полза" - Грешиш! Чували са, и то много преди нас. :)))

Съгласна съм, че закона за пушенето на обществени места влезе първо там. Но наистина аз не видях зали за пушачи. В случая точно това имах предвид под "точка" :).

ЕДНА МЪДРА ПОГОВОРКА ГЛАСИ:
ЧЕТИРИ НЕЩА НЕ СЕ ВРЪЩАТ НИКОГА:
КАЗАНА ДУМА,
ОТПРАВЕНА СТРЕЛА,
ИЗМИНАЛИЯ ЖИВОТ
И ПРЕНЕБРЕГНАТАТА ВЪЗМОЖНОСТ.
Прекрасно е, че сте имали възможността да посетите Свещения град и не сте "пренебрегнали една възможност"...може би, когато го посетите друг път, да почувствате по друг начин града, да имате нови и красиви емоции, други впечатления...човек не знае...

Е, ще отида до Рим, само за да видя какво не ти е харесало :)

Аз така като гледам май не и е харесало липсите на специално отделени зали за пушачи.

плод на затихваща мозъчна дейност.

...но, поне я има.....

хм за зоопарка в София мн интересна мисъл изказваш, сигурно си права. Иначе в Рим ако отидеш през лятото ще попаднеш на намаленията в магазините и ще видиш колко по-евтино е от София пак по това време. Естествено и опашките за да си платиш продукта са големи (питаш ли ме какво е да чакаш сестрата 1 час пред магазин Зара примерно за да си плати няква дрешка). Това с такси да се разхождаш в Рим си е чиста преебавка освен ако времето не е лошо. Дерат здраво кожи и са адски нередовни. Малко не ми хареса как обвиняваш цял народ и град , затова че ти сама си си навредила навремето като си започнала да пушиш :). Да там за да пушиш трябва да излезнеш от заведението. И правилно :). Супермаркетите са по-скъпи в повечето случаи да, но пък за това техниката е по-евтина от тук.
ПП: и съм убеден че недостигът ти на никотин те е вкарал в онзи асансьор във Ватикана. Много по-кеф е да извървиш всичките стълби накрая верно се чувстваш като все едно си хванал шлифера на Господ :).

Поздравления най ми хареса частта когато си седяля пред фонтана . Бих препоръчал вечерта на хубаво време в 1-2 през нощта да седнеш на стълбите на Пиаца ди Спаня . Аз когато седнах се убих от кеф. Едни танцуваха и си свиреха с китари песни на Хулио и Енрике Иглесиас, много хора седнали на стълбите на по питие и си лафят , на фона на падащата вода от фонтана по-долу

Интересно ми беше да прочета една по-различна гледна точка по въпроса за любимия ми град. Сградите са уникални, цветята , прозоците с капаци, цветовете, усмихнатите хора и цялата навалица. Начина , по който този град събира в себе си старото , настоящето и бъдещето е неповторим и трудно описателен. Аз съм на мнение , че трябва да подходиш малко по- романтично към Рим и той ще ти отговори със същото :)) Но навярно съм луда :D

И аз да видя какво не ти е харесало :-DD
Но папата ням да го изпусна, не че съм му голям почитател де но в името на сентенцията си заслужава
Другият път опитай да пътуваш с <a href="http://www.trivago.co.uk">Trivago</a> може да ти хареса повече ;)

Не си луда ! Този град е неповторим . Бях там пролетта и сега си резервирах пак за месец март . Пак има много туристи но е поносимо . Цените со по-ниски а времето е 15-20 градуса Мен ми харесва че е забранено да се пуши в заведенията .

Не си луда ! Този град е неповторим . Бях там пролетта и сега си резервирах пак за месец март . Пак има много туристи но е поносимо . Цените со по-ниски а времето е 15-20 градуса Мен ми харесва че е забранено да се пуши в заведенията .

Рим е най-прекрасния град на света! Залезът наблюдаван от портокаловата градина на Авентин или гледката към Палатин те карат да се чувстваш безсмъртен. Жалки са тези които нямат сетива да го усетят.

Razbiram prioritetite na avtorkata,4e ne se interesuva ot istoriq,kultura,civilizaciq,arhitektura i tazi nepovtorima atmosfera v tozi magi4en grad, a ot shoping i zoologi4eska gradina,no prosto tolkova povurhnosttna statiq ne moga da ne q kritikuvam 6tom e nekadurno obosnovana i osobeno za Rim,koito mi e lubim

ОБИЧАМ ДА БЪДА КРИТИКУВАНА. :)
Но когато се разровиш из блоговете, виждаш определено и само описания на туристически забележителности ... Аз съм се опитала да представя една малко по-различна гледна точка.. ;) и явно не без успех , след като можах да предизвикам порой от негативизъм.
ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ ВТОРИ ГРАД КАТО РИМ НЯМА, но той определено не е само история!
А и всеки има право на собствено мнение!

Много ме забавлява разказа,все едно видях себе си :) Браво.Денят сега е по прекрасен :) ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!