Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2007 14:59 - Защо Истанбул 2
Автор: briana Категория: Туризъм   
Прочетен: 3076 Коментари: 0 Гласове:
0



Бейоглу или ПЕРА- така се казва един от кварталите намиращи се в европейската част между Босфора и Златният рог.  Заселването на тази част е започнала през втората половина на 15 в. до този момент тук са се простирали прекрасни градини и лозя. Постепенно резиденциите на различните посолсва се установяват в района, а по късно и не мюсюлманското население. До втората половина на 19 в.тук се появяват хотели,ресторанти , кафенета, театри и кино зали. Всичко това превръща Пера в културната столица на Истанбул – симбиоза между изтока и запада. Разбира се за тези които предпочитат основно туристическите забележителности и тук има какво да се види – Площад Таксим, Водна станция Таксим, Гръцката – ортодоксална църква, Банята на Галатасарай- построена 1715 г. От Ахмед III функционираща и до днес, Чичек пасаж ( за него малко по надолу, защото заслужава повече от две думи), Църквата Св.Антон, Пера Палас – хотел , построен през 1892г за да подслонява пътниците от Ориент Експрес, Музеят на въртящите се дервиши, Кулата –Галата – висока 62 м и построена през 1340 г., Арабската джамия, Музеят Пера.

Турция има три определения за улици – булеварди, кадеси- което отговаря на средно голяма улица и сокак- малки, тесни в повечето случаи стръмни улички.

Но да се върна обратно към Шопинга. Тръгвайки по Истиклал кадеси (уличката по която се движи червеното трамвайче) можеш да намериш всичко – дрехи, обувки, злато- при това на доста прилични цени. И най-хубавото е, че можеш да пазаруваш във всякаква валута- долари, турски лири, евро и разбира се новите все още за мнозина българи – кредитни карти. Цените тук, не бих казала че се различават от тези в България , но наистина може да се открие качествена стока ( не от Капалъ чарши), която заслужава цената си. Не ме разбирайте погрешно за Капалъ чарши – но от там препоръчвам да се пазарува злато, кожа и сувенири. И аз имам чанта на Гучи  ;) местно производство закупена от там.  Друго място за пазаруване разбира се са МОЛ-овете, а в Истанбул ги има много . Най-големият е Акмеркез. С изключение на размерът не се различава от тези в България, същите марки могат да се намерят и у нас, при това цените са в наша полза – разбира се разликата е много малко-но в София са по-ниски.

Ако се почувствате гладни, разхождайки се по тази улица, има няколко приятни местенца на които можете да хапнете прилично за около 20 лв. В повечето случаи тези заведения са ситуирани на втория етаж, така че ще трябва да се поогледате. Разбира се има и дюнер , в тази част на града той е около 4 лв.

Но аз връщайки се към хотела, все пак беше време да се настаня – кривнах по един сокак и си харесах едно първобитно турско кафене. Първобитно, защото беше дюкян с изкарани плетени табуретки и масички ( от най-евтините) покрити с възглавници. В момента в който седнах, продавачът – сервитьор, предполагам и собственик, долетя, забърса масата и въпреки видимото , че не говоря турски сложи местен вестник на масата. След кратък период кафето ми (предварително уточнено с колко ‘шекер’ го искам) беше сервирано с поклон и ‘су’, задължителната вода. Миниятюрна чашка с ободряваща течност срещу лира и 50. Оставих две и бях изпратена с поклони и ‘Теджекюр едеръм’-Много благодаря.

Връщайки се в хотела, вече можех да се настаня. Стаята ми беше доста прилична, огромното ми легло удобно , а гледката към Босфора, за която бях заплатила допълнително 20 евро – ПРЕКРАСНА. ( Тук ще добавя, че е за предпочитане да си уредите хотелът предварително, посредством туристическа агенция или интернет – цените са по-ниски, отколкото ако отидете директно на рецепция).

След кратка почивка, прекъсвана два пъти от Еразм – молитвите , които се разнасят по пет пъти на ден от джамиите, беше време да се впусна в нощния живот. И тук първата изненада от хотела . Имах нужда дрехите ми да се поизгладят. Може би поради ранга на хотелът, в стаята ми нямаше ютия и дъска за гладене ( в повечето 5* има, въпреки че това се предлага и като услуга от хотела). В моят бях изпуснала времето в което можех да се възползвам от услугата за същата вечер и се наложи да изляза и да потърся хим.чистене. Естесвено от хотелът не ме упътиха, местните не знаеха или просто не говореха английски, но с малко късмет открих частна пералня на съседен сокак. Симпатичен младеж на около 22 след кратко обяснение с жестове какво искам, ме изглади за лира ( в хотела щях да платя 8). Доволна от себе си, пременена , се впуснах обратно по улиците. Беше време за вечеря.

Бях чувала за Чичек пасаж и се отправих на там. Една от най-красивите в архитектурен стил сграда – построена първоначално,като търговски център по западен модел с резиденция на последният етаж, през 1950г се превръща в място с множество бирарии и таверни. Жилищната част на върха изгаря през 1978, но е възстановена десет години по-късно.

Точно на входа има две лафки – едната с множество ядки, лукуми, сладкиши, шоколади ( все изкушения) и от другата цигари.

Влизаш на вътре и попадаш сред множество заведения, пред всяко от което стои викач- човек , който те кани да избереш, точно неговото заведение. След кратко колебание избрах едно и седнах. Естествено любезността с която ме посрещнаха и поклоните , че съм избрала тях няма смисъл да се обяснясняват. Поисках меню – и хоп, поредната изненада. Донесоха един лист, на който имаше 3 салати, 5 основни и няколко напитки. ‘Боже Господи, и това ли хвалят толкова много”. Избрах си салата наподобяваща наш’та ‘Зелена’ и ‘ракъ’- местната ракия, наподобяваща мастика. Нямах голям избор от към алкохол, в повечето традиционни заведения- сервират само местен алкохол-ракъ и вино. И така, в очакване на поръчаното и чудейки се дали няма да остана гладна изненадите продължиха. Появи се обер келнера, водейки след себе си младеж, мъкнещ огромен дървен поднос (приблизително 1,20 на 60-70 см.) върху който, радост за стомаха ми, имаше всевъзможни салатки. Не успях да ги преброя, но там имаше всичко което можете да се сетите-снежанка, кьополу, син домат приготвен по още няколко начина, различни миди, риби и всевъзможни МЕЗЕта, с които толкова се славят механите им. И всичко това с множество местни хлебчета. И като се започна едно папкане, мезене и обилно поливане с ‘ракъ’, притесненията ми да не остана гладна отпаднаха. И всичко това придружено от жив оркестър, свирещ около масите по желание на клиентите – е разбира се срещу съответно заплащане. След като разбраха, че за основно ще искам риба, се появи същият младеж, с друг поднос, но не по-малък от първия, върху който имаше морски дарове, пресни разположени върху натрошен лед. Избираш си рибката и те ти я приготвят на момента. Прекрасно и полято с местно вино... Преди десерта идва време за танци – кръшно, пъстро и ориенталско, но не програма, а от гостите на заведението.(Почти като у нас ;)). Ако след всичко това имате място за десерт, получавате богат избор от традиционни сладки- баклавички, толумбички, локумчета ... или плод. Разбира се задължително съпътствани с турско кафе или чай.

След толкова много храна, беше време и за истинска напитка ( ще ме извинят комшиите, но аз като Нова Европейка ;) имах нужда и от истински алкохол ). И така попаднах в местен Пъб. Дали от високата ‘жива’ музика или от неразбран английски останах без енергийна напитка , а уискито ми беше сервирано в едно с содата. Е, не си повторих поръчката, а се преместих в съседна дискотека. И пак изненада, няма сепарета – само бар на който си поръчваш и после поради невъзможност да намериш къде да седнеш се подслоняваш прав и се наслаждаваш на ретро музика от 80те и ....танци до зори.



Тагове:   Истанбул,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: briana
Категория: Туризъм
Прочетен: 26484
Постинги: 4
Коментари: 18
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031